Още мъничко...
Още мъничко лято ще имам…
Затова се изпълвам с вина,
със предчувствия плашещо зимни,
със соления дъх на слана.
Как ми иде ръце да разперя
и на август сред светлата глъч
да го вържа, с каквото намеря
и да спра най-последния лъч.
Да го скрия в окото си синьо
като рядък, безценен кристал
та, щом лятото утре замине,
да не плача. И вместо печал
на лицето ми слънце да свети –
бяло слънце със детски очи
още ден...Моля, лятото спрете…
още ден нека то да звучи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
