Още мъничко лято ще имам…
Затова се изпълвам с вина,
със предчувствия плашещо зимни,
със соления дъх на слана.
Как ми иде ръце да разперя
и на август сред светлата глъч
да го вържа, с каквото намеря
и да спра най-последния лъч.
Да го скрия в окото си синьо
като рядък, безценен кристал
та, щом лятото утре замине,
да не плача. И вместо печал ...