Sep 15, 2015, 8:22 PM

Още мъничко...

  Poetry
497 0 1

Още мъничко лято ще имам…

Затова се изпълвам с вина,

със предчувствия  плашещо зимни,

със соления дъх на слана.

 

Как ми иде ръце да разперя

и на август сред светлата  глъч

да го вържа, с каквото намеря

и да спра най-последния лъч.

 

Да го скрия в окото си синьо

като рядък, безценен кристал

та, щом лятото утре замине,

да не плача. И вместо печал

 

на лицето ми слънце да свети –

бяло  слънце със детски очи

още ден...Моля, лятото спрете…

още ден нека то да звучи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще има лято в есенните спомени,
    сред снимките във летния албум,
    във слънчевите зайчета по покрива
    и топлината в ласкавите думи ...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...