Още нещо за ревността
Започнала е някога война,
заличила е богата страна,
заради Елена- гръцка примадона.
Накарала Отело да удуши Дездемона.
Пушкин да умре за едната чест
и други, за които не оставила е вест.
Тя е плач, тя е вик,
тя поражда всеки конфликт.
Преди да започне свада
първо при човека присяда.
На съмнението с острието
резва дълбоко сърцето.
Душата като аспида обвива,
словото с отрова залива.
Искрата превръща в пламък,
в тесен дом големия замък,
мечтите прави на прах,
събаря къща със замах.
Тя е тъмният Ад
от древността познат,
който слага край
на светлия Рай.
Надвисне ли сянката на Ревността
над гнездото на Любовта,
потича безцелно живота,
без желание, без охота.
Джон затова е прав
с хита, негов лаф,
истина казана една:
,,Правете любов, а не война!"
© Никола Яндов Todos los derechos reservados