24.10.2015 г., 13:25

Още нещо за ревността

534 0 1

                                                       Още нещо за ревността

                             

                                                     Започнала е някога война,

                                                     заличила е богата страна,

                                                     заради Елена- гръцка примадона.

                                                     Накарала Отело да удуши Дездемона.

                                                     Пушкин да умре за едната чест

                                                     и други, за които не оставила е вест.

                  

                                                     Тя е плач, тя е вик,

                                                     тя поражда всеки конфликт.

                                                     Преди да започне свада

                                                     първо при човека присяда.

                             

                                                     На съмнението с острието

                                                     резва дълбоко сърцето.

                                                     Душата като аспида обвива,

                                                     словото с отрова залива.

                                  

                                                     Искрата превръща в пламък,

                                                     в тесен дом големия замък,

                                                     мечтите прави на прах,

                                                     събаря къща със замах.

                                           

                                                     Тя е тъмният Ад

                                                     от древността познат,

                                                     който слага край

                                                     на светлия Рай.

                       

                                                     Надвисне ли сянката на Ревността

                                                     над гнездото на Любовта,

                                                     потича безцелно живота,

                                                     без желание, без охота. 

                                                  

                                                      Джон затова е прав

                                                      с хита, негов лаф,

                                                      истина казана една:

                                                     ,,Правете любов, а не война!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, момичета,любов без ревност няма и няма и да има, но любовта е в пъти повече когато между двамата има доверие, когато не се дава повод.Когато ревността е в голямо количество, почти до болестно състояние, тогава големият замък се превръща в тесен дом и Отело е удушил Дездемона. Казвам, че Джон е прав, защото трябва първо да се проверят нещата, да се мине през дипломация и чак накрая да е войната, и да се делят имот, парцали и децата!Ева и Белла, благодаря ви, че сте взели отношение!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...