Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”,
а „сбогом” е, когато някои свободно се издигат нависоко.
Или пък, когато други си заспиват кротко под земята.
Но и в двата варианта тих покой лекува ти душата,
и шепнат само есенните храсталаци, криещи се някъде в тъмата.
Запалвам лампа, но разбирам, че угаснала ми е душата.