16 jul 2010, 16:14

Още няма такова

  Poesía » Otra
1K 0 3

Отворена врата, прочетен вестник,

утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.

Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,

когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.

Понякога довиждане е просто „сбогом”,

а „сбогом” е, когато някои свободно се издигат нависоко.

Или пък, когато други си заспиват кротко под земята.

Но и в двата варианта тих покой лекува ти душата,

и шепнат само есенните храсталаци, криещи се някъде в тъмата.

Запалвам лампа, но разбирам, че угаснала ми е душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...