16 jul 2010, 16:14

Още няма такова

  Poesía » Otra
1K 0 3

Отворена врата, прочетен вестник,

утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.

Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,

когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.

Понякога довиждане е просто „сбогом”,

а „сбогом” е, когато някои свободно се издигат нависоко.

Или пък, когато други си заспиват кротко под земята.

Но и в двата варианта тих покой лекува ти душата,

и шепнат само есенните храсталаци, криещи се някъде в тъмата.

Запалвам лампа, но разбирам, че угаснала ми е душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...