16 jul 2010, 16:14

Още няма такова

  Poesía » Otra
1K 0 3

Отворена врата, прочетен вестник,

утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.

Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,

когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.

Понякога довиждане е просто „сбогом”,

а „сбогом” е, когато някои свободно се издигат нависоко.

Или пък, когато други си заспиват кротко под земята.

Но и в двата варианта тих покой лекува ти душата,

и шепнат само есенните храсталаци, криещи се някъде в тъмата.

Запалвам лампа, но разбирам, че угаснала ми е душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...