Jul 16, 2010, 4:14 PM

Още няма такова 

  Poetry » Other
5.0 / 2
743 0 3

Отворена врата, прочетен вестник,

утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.

Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,

когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.

Понякога довиждане е просто „сбогом”,

а „сбогом” е, когато някои свободно се издигат нависоко.

Или пък, когато други си заспиват кротко под земята.

Но и в двата варианта тих покой лекува ти душата,

и шепнат само есенните храсталаци, криещи се някъде в тъмата.

Запалвам лампа, но разбирам, че угаснала ми е душата.

© Петър Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Sometimes misfortune comes to us As heavy rain without shelter. Evaporates all faith and trust As st...
  • I breathe, but I don't feel alive. I cry and my tears are cold. I die, but you can't see my blood. E...
  • I'm not your hero I'm your beast. Don't need me now . Was peaceful rest ! I had my story ... ......

More works »