4 abr 2006, 13:58

Още,още си в мен

  Poesía
1.4K 0 4
Как се чувствам ли?
Как,как се чувствам?
КАк живея сега без теб?
Как,как живея?
Отговора сам намери!
И без теб и със с теб животът тече,но за мен важното е как!
Без теб аз умирам...
КАк минават дните ми?
Как,как минават?
Времето тече,но аз съм спряла да дишам..
Как успях да те забравя ли?
Как,как успях?!
Не съм!
Аз закуснях с признанието на чувствата си
или времето,което ни беше отредено избърза?
Отговора чакам от теб.
Чувствам те близко,защото си в сърцето ми,
а си толкова далече,не виждам края на далечността.
Мисля за теб още и още.
Всеки ден се обвинявам,псувам всеки и всичко.
Има ли смисъл да чакам,да се измъчвам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...