1 jul 2008, 21:29

... още повече жена

  Poesía
722 0 4
Сляпа съм в своето незнание
и пропадам много по пътя на надеждата,
като жена, полудяла от нечие признание,
като кораб, издул платна насред безбрежието...

И трудно в тайните пристъпям,
като нимфа, сляпа и погрешна,
от обич в себе си притръпвам,
ала твърде съм свенлива и човечна...

Защото ласките се крият сред безвремие,
щом очите молят се да ги отворя.
Като луда зарад вечното падение,
аз наум със мене си говоря...

Ала твърде много вече се научих
да виждам в теб света отвъд.
Какво направих, че те аз получих,
когато бяха сама на нечий кръстопът...

Ала тръсвам в смут глава,
за да мога пак да те дочакам утре.
Със теб съм още повече жена,
ти отрано ме обичаш, щом се съмне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...