Jul 1, 2008, 9:29 PM

... още повече жена

  Poetry
720 0 4
Сляпа съм в своето незнание
и пропадам много по пътя на надеждата,
като жена, полудяла от нечие признание,
като кораб, издул платна насред безбрежието...

И трудно в тайните пристъпям,
като нимфа, сляпа и погрешна,
от обич в себе си притръпвам,
ала твърде съм свенлива и човечна...

Защото ласките се крият сред безвремие,
щом очите молят се да ги отворя.
Като луда зарад вечното падение,
аз наум със мене си говоря...

Ала твърде много вече се научих
да виждам в теб света отвъд.
Какво направих, че те аз получих,
когато бяха сама на нечий кръстопът...

Ала тръсвам в смут глава,
за да мога пак да те дочакам утре.
Със теб съм още повече жена,
ти отрано ме обичаш, щом се съмне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...