Сляпа съм в своето незнание
и пропадам много по пътя на надеждата,
като жена, полудяла от нечие признание,
като кораб, издул платна насред безбрежието...
И трудно в тайните пристъпям,
като нимфа, сляпа и погрешна,
от обич в себе си притръпвам,
ала твърде съм свенлива и човечна...
Защото ласките се крият сред безвремие,
щом очите молят се да ги отворя.
Като луда зарад вечното падение,
аз наум със мене си говоря... ...