Още си дете
И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов
по пътя нататък да поемеш.
Животът е тежък и суров,
а ти трябва своето място в него да заемеш.
И пак си сам, други няма,
а имаш нужда да говориш.
Сам си и утеха би било дори с мама
да можеш отново да поспориш.
А колко ти се иска да си достоен
решенията си да вземаш сам,
сърцето ти да бъде силно и спокойно
дори когато болката настанила се е там.
Още си дете и го знаеш,
дори животът да те кара да растеш.
Още си дете и мечтаеш
щастието и любовта в едно да събереш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados
