Още съм лято...
и посегна, че да хване
искри от небето,
та да ги постави
като лунички
по слепоочието.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слънчоглед Todos los derechos reservados
20 nov 2016, 16:54
Comentarios
Comentarios
-
-
Ех,...спомени и мечти са тези лунички, особено през лятото...знаеш ли според мен луничките не само са много красив символ, но и са път към очите, те могат да бъдат толкова дълбоки и огледални, колкото и очите. И те могат да се радват, да плачат, да се молят, да се налагат, да се смиряват, да лудеят, да те ядосат, да те умилят, да ни заслепяват и осветяват.....
Така ме умили тази твоя миниатюра! Прегръдка, Звездичке! Усмихна ме и деня ми започна с усмивка... -
-
-
Selección del editor
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
