Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода.
Ти ми каза да ставам и аз се изправих -
„Дано се гордее” твърдях си студено .
„Каквото ми каже, това ще направя.
Ще види, че мога и аз да се справя.
Дано се гордее със мене!”
Ботушите ни търкаха острите камъни,
във дробовете хлътна прах. ...