23 июл. 2009 г., 12:31

Още те обичам

871 0 2

Ти ми каза да не пускам ръката ти, 
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там,  до реката
се поливахме с хладна вода.

Ти ми каза да ставам и аз се изправих -
„Дано се гордее” твърдях си студено .
„Каквото ми каже, това ще направя.
Ще види, че мога и аз да се справя.
Дано се гордее със мене!”

Ботушите ни търкаха острите камъни,
във дробовете хлътна прах.
Стараехме се да сме твърди и хладни,
да не мислим за смърт, за да бъдем безстрашни.
Но какво е човекът без страх?

Ето там, ето на слънце проблесна
приклад, и до него още един.
Не мислехме вече, дали сме безстрашни.
Като сенки потънахме в сенките хладни.
Посрещнаха ни с огън и дим.

Прикладите ни погледнаха безоко -
а беше ден, беше хубав ден.
Не исках да върша нищо жестоко,
но покорно следвах избраната посока.
„Дано той се гордее със мен”.

Избегнах куршумите, извадих си ножа,
но ти използва своя пръв.
И аз те последвах. Както винаги правех.
Не се размекнах, не те изоставих.
И тогава потече кръв.

Беше мека тревата - да легнеш на нея.
Но те кървяха, кървяха там.
А в кръвта им слънцето палеше огньове.
Те няма, няма да те наранят отново.
А ти няма вече да се справяш сам.

Откакто се завърнахме от гората,
преситени от кръв и от прах,
щом ти трябва ръка - ти ми търсиш ръката,
щом съм в беда - ти си с мен във бедата.
И сме заедно, щом ни е страх.

Аз съм нож във ръката ти, спътник по пътя -
като в онзи горещ, слънчев ден.
Дойдe времето, страх, да те преглътна.
Дойде времето, срам, да те престъпя
щом той се гордее със мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!!!
  • Ех, момиче малко, какво знаеш ти за пролятата кръв?
    Дано никога не усетиш нейният дъх!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...