19 feb 2013, 7:56

Още за държавата ни

  Poesía » Civil
613 0 7

Когато алената кръв

не се купува, ни продава,

под знамето ще мина пръв

и за честта ще се сражавам.

 

Но виждате ли, братя, днес,

че тя разменна е монета

и банките са пълни с смес

на мургави и дали лепта.

 

В престилки лекарите как

животът ценен днес спасяват? –

ако с последния петак

спестен, платиш на таз държава.

 

През вековете щит била,

умираха за нея млади –

превърната от твърдина

в гора на тлеещите клади.

 

Затуй, когато плисне кръв

по уличните барикади,

под знамето ще мина пръв,

червеното да ме обагри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти по това време да не би да търсиш нещо останало от държавата ни? Няма я вече. Разграбиха я .А каквото беше останало ББ го прибра а кабелите циганите предадоха на вторични суровини.Поздрав за стиха !
  • Много силен стих!Поздрав!
  • Иване, приятелю, от държавата е останала само корубата(((
  • Грабна ме!
  • Браво!Така и трябва!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...