19.02.2013 г., 7:56

Още за държавата ни

606 0 7

Когато алената кръв

не се купува, ни продава,

под знамето ще мина пръв

и за честта ще се сражавам.

 

Но виждате ли, братя, днес,

че тя разменна е монета

и банките са пълни с смес

на мургави и дали лепта.

 

В престилки лекарите как

животът ценен днес спасяват? –

ако с последния петак

спестен, платиш на таз държава.

 

През вековете щит била,

умираха за нея млади –

превърната от твърдина

в гора на тлеещите клади.

 

Затуй, когато плисне кръв

по уличните барикади,

под знамето ще мина пръв,

червеното да ме обагри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти по това време да не би да търсиш нещо останало от държавата ни? Няма я вече. Разграбиха я .А каквото беше останало ББ го прибра а кабелите циганите предадоха на вторични суровини.Поздрав за стиха !
  • Много силен стих!Поздрав!
  • Иване, приятелю, от държавата е останала само корубата(((
  • Грабна ме!
  • Браво!Така и трябва!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...