19 февр. 2013 г., 07:56

Още за държавата ни

611 0 7

Когато алената кръв

не се купува, ни продава,

под знамето ще мина пръв

и за честта ще се сражавам.

 

Но виждате ли, братя, днес,

че тя разменна е монета

и банките са пълни с смес

на мургави и дали лепта.

 

В престилки лекарите как

животът ценен днес спасяват? –

ако с последния петак

спестен, платиш на таз държава.

 

През вековете щит била,

умираха за нея млади –

превърната от твърдина

в гора на тлеещите клади.

 

Затуй, когато плисне кръв

по уличните барикади,

под знамето ще мина пръв,

червеното да ме обагри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти по това време да не би да търсиш нещо останало от държавата ни? Няма я вече. Разграбиха я .А каквото беше останало ББ го прибра а кабелите циганите предадоха на вторични суровини.Поздрав за стиха !
  • Много силен стих!Поздрав!
  • Иване, приятелю, от държавата е останала само корубата(((
  • Грабна ме!
  • Браво!Така и трябва!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...