13 jul 2013, 14:45

Оскар

  Poesía
1.3K 0 19

 

На теб, която нежно ме обичаш

със бялата отдаденост на ангел,

с очите и сърцето на момиче

и с искреното чувство на приятел,

на теб, която с мекото си тяло

извайваш от ръцете ми прегръдка

и двама ни превръщаш в нещо цяло,

превземайки ме стъпка подир стъпка,

на теб, която, без да си актриса,

във филма на живота ми царуваш,

владееш най-сърдечните ми мисли

и стъпваш в най-дълбоките ми чувства,

на теб, благословената от слънцето

и златните звезди на небосклона,

поднасям с преклонение безмълвно

един Оскар за главна женска роля.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...