Останаха ми някакви криле
Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица,
дали умея да летя – не знам!
Аз исках някога да съм орлица,
но днес съм само неудобен спам.
Светът под мене не е същият,
лицето му е грубо и угрижено...
Че не достига, Господи, насъщният
и не достига любовта на ближния!
А гравитацията днес е слаба...
Не съм притеглена от свойто място
и нищо друго май не ми остава –
не зная полет ли е, или бягство!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
