6 jul 2014, 19:39  

Останаха ми някакви криле

  Poesía
863 0 17

                          Останаха ми някакви криле

                          да полетя над себе си, над смога...

                          И уж летя, а дишам със хриле

                          и да позная този свят не мога!

 

                          Не съм уверена дали съм птица,

                          дали умея да летя – не знам!

                          Аз исках някога да съм орлица,

                          но днес съм само неудобен спам.

 

                          Светът под мене не е същият,

                          лицето му е грубо и угрижено...

                          Че не достига, Господи, насъщният

                          и не достига любовта на ближния!

 

                          А гравитацията днес е слаба...

                          Не съм притеглена от свойто място

                          и нищо друго май не ми остава –

                          не зная полет ли е, или бягство!

                          

 

 

                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колкото и пъти да го чета, няма да ми омръзне. Дерзай в същия дух, Рада!
  • Запокити ме като спам някъде между смога и орлите.
    Припомни ми Тонев:
    "И капе от сърцата ни мастило
    със цвят на полет - без размах, без име...
    Какви ли катастрофи е спестила
    природата с това, че не летиме?"
    Търся си гравитацията... с нея полетът е издигане. Над себе си.
  • Твоите стихотворения могат непрекъснато да се четат и никога не могат да омръзнат. Много хубаво пишеш!
  • Ти си страхотна, чуваш ли страхотнааааа и гък да не чувам :P
    A стиха е горчив, но чудесно поднесен.
    Прегръдки!
  • хубава идея! - ни риби, ни птици сме.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...