Останаха ми някакви криле

Поэзия

864 0 17

да полетя над себе си, над смога...

И уж летя, а дишам със хриле

и да позная този свят не мога!

Не съм уверена дали съм птица,

дали умея да летя – не знам!

Аз исках някога да съм орлица,

но днес съм само неудобен спам.

Светът под мене не е същият,

лицето му е грубо и угрижено...

Че не достига, Господи, насъщният

и не достига любовта на ближния!

А гравитацията днес е слаба...

Не съм притеглена от свойто място

и нищо друго май не ми остава –

не зная полет ли е, или бягство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joyce (Анна Банчева)

Колкото и пъти да го чета, няма да ми омръзне. Дерзай в същия дух, Рада!

2015-01-21T17:39:14+02:00
veselinv (Веселин Василев)

Запокити ме като спам някъде между смога и орлите.
Припомни ми Тонев:
"И капе от сърцата ни мастило
със цвят на полет - без размах, без име...
Какви ли катастрофи е спестила
природата с това, че не летиме?"
Търся си гравитацията... с нея полетът е издигане. Над себе си.

2014-09-01T11:56:46+03:00
Eia (Росица Танчева)

Твоите стихотворения могат непрекъснато да се четат и никога не могат да омръзнат. Много хубаво пишеш!

2014-08-24T08:43:39+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Ти си страхотна, чуваш ли страхотнааааа и гък да не чувам :P
A стиха е горчив, но чудесно поднесен.
Прегръдки!

2014-07-08T16:48:23+03:00
Регина (Радост Даскалова)

хубава идея! - ни риби, ни птици сме.

2014-07-08T14:30:25+03:00