Jul 6, 2014, 7:39 PM  

Останаха ми някакви криле

  Poetry
858 0 17

                          Останаха ми някакви криле

                          да полетя над себе си, над смога...

                          И уж летя, а дишам със хриле

                          и да позная този свят не мога!

 

                          Не съм уверена дали съм птица,

                          дали умея да летя – не знам!

                          Аз исках някога да съм орлица,

                          но днес съм само неудобен спам.

 

                          Светът под мене не е същият,

                          лицето му е грубо и угрижено...

                          Че не достига, Господи, насъщният

                          и не достига любовта на ближния!

 

                          А гравитацията днес е слаба...

                          Не съм притеглена от свойто място

                          и нищо друго май не ми остава –

                          не зная полет ли е, или бягство!

                          

 

 

                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото и пъти да го чета, няма да ми омръзне. Дерзай в същия дух, Рада!
  • Запокити ме като спам някъде между смога и орлите.
    Припомни ми Тонев:
    "И капе от сърцата ни мастило
    със цвят на полет - без размах, без име...
    Какви ли катастрофи е спестила
    природата с това, че не летиме?"
    Търся си гравитацията... с нея полетът е издигане. Над себе си.
  • Твоите стихотворения могат непрекъснато да се четат и никога не могат да омръзнат. Много хубаво пишеш!
  • Ти си страхотна, чуваш ли страхотнааааа и гък да не чувам :P
    A стиха е горчив, но чудесно поднесен.
    Прегръдки!
  • хубава идея! - ни риби, ни птици сме.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...