radiola (Рада Димова)
176 3129

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Останаха ми някакви криле 

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

• joyce (Анна Банчева)

  2015-01-21T17:39:14+02:00
  Колкото и пъти да го чета, няма да ми омръзне. Дерзай в същия дух, Рада!
• veselinv (Веселин Василев)

  2014-09-01T11:56:46+03:00
  Запокити ме като спам някъде между смога и орлите.
  Припомни ми Тонев:
  "И капе от сърцата ни мастило
  със цвят на полет - без размах, без име...
  Какви ли катастрофи е спестила
  природата с това, че не летиме?"
  Търся си гравитацията... с нея полетът е издигане. Над себе си.
• Eia (Росица Танчева)

  2014-08-24T08:43:39+03:00
  Твоите стихотворения могат непрекъснато да се четат и никога не могат да омръзнат. Много хубаво пишеш!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2014-07-08T16:48:23+03:00
  Ти си страхотна, чуваш ли страхотнааааа и гък да не чувам :P
  A стиха е горчив, но чудесно поднесен.
  Прегръдки!
• Регина (Радост Даскалова)

  2014-07-08T14:30:25+03:00
  хубава идея! - ни риби, ни птици сме.
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-07-07T22:21:39+03:00
  Стихо като стихо - изкусурено, огладено. И по отношение на римата се сдъвква добре. Реших да го преглътна - присяда. Ни напред, ни назад. То и заглавието му таквоз - костица съща...
  Не ми "хареса", Раде. На вкус.
  Не обичам да слагам нахилени емотикони, особено пък под това стихотворение, затова доуточнявам, че написаното горе е опит за хумор. Черничък, но какъвто хуморът - такова е и настроението на шегаджията.
  Объркани хора, задушаващи се в безсилието си, пред невъзможността за какъвто и да е избор. Стагнация на чувства, принципи, прекършени идеали... Страшното е, че половината свят живее по този начин, а останалата половина не го съзнава.
• Katriona (Кети Рашева)

  2014-07-07T15:39:48+03:00
  Да избягаме.... много силно и опияняващо!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-07-07T15:01:09+03:00
  Едно безплодно, тъжно, обречено реене над свят без гнезда...
  Особено въздействащ финал!
• emo2 (Емил Стоянов)

  2014-07-07T12:07:58+03:00
  Много ми хареса Раде Прочетох с удоволствие.
• radiola (Рада Димова)

  2014-07-07T07:12:42+03:00
  Благодаря ви, мили хора!Успешна седмица на всички!
• voda (Елица Ангелова)

  2014-07-07T01:13:47+03:00
  Уникална образност и мъдър финал!
  Честита номинация, Рада! Това също е успех...
• странница (Сеси)

  2014-07-07T00:26:37+03:00
  Поздрави за хубавия стих!
• Ilis (Алина Стоянова)

  2014-07-06T23:41:01+03:00
  Споделям! Харесах,Раде!
• keri-88 (Керанка Иванова)

  2014-07-06T21:25:42+03:00
  Браво, Раде! Четох го на друго място и мисля, че с право беше сред номинираните, а в моята класация си сред победителите! Поздравче!
• Valdemaro (Валдемар)

  2014-07-06T21:24:25+03:00
  Хубав стих.Поздравления.Хареса ми
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-07-06T20:37:50+03:00
  Наистина - дали е полет, или бягство? Това е осъвремененият вариант на въпроса на Хамлет в този стих. Да летиш над себе си и смога, а да дишаш с хриле. Страшно като в сбъднал се кошмар.
  
  Силен стих, Рада, който засяда в паметта. Поздравление и благодарност, че го написа!
  
  Твой: Мисана
• valia1771 (Ивон)

  2014-07-06T20:13:10+03:00
  Отново чета с удоволствие!