21 ago 2012, 10:39

Останахме сиротни, без приятели

  Poesía » Civil
754 0 1

Останахме сиротни, без приятели.

Премного грижи и борби,

 и разпнати на не един,

на  всекидневни кръстове висим.

(дори ги вземаме под наем –

тщеславно е, но днес върви.)

А беше време, когато в шарената сол

топяхме с пръсти залъци и думи,

 по хъшовски деляхме ризи

и се наливахме с домашно вино.

На бардове сърдити пеехме куплетите

и младостта ни беше

по-разгулна и от римлянин.

Децата ни наричаха по име,

обичахме се братски и наивно.

Но този спомен вкорави се в камък

и хлябът лепне от глутен и мухъл.

Поевтиняват старите ни чувства,

тежат кесиите и колата от кен

не може да полее мило

препънатите реплики и чипса.

Сега сме само сътрапезници,

които дразнят сервитьорите с апатия

и те откъсват бързо сметките

на нашето агонизиращо приятелство.

Ще пийнем бързичко, на крак,

по чаша светло пиво

и с Данчо от „Сигнал”

ще потъжим за времето,

когато бяхме млади и щастливи...

                                          Златина Вълева

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
    Само колко си права...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...