27 nov 2011, 18:42

Останеш ли с мен... 

  Poesía » De amor
886 0 3

Далечен вятър в мен бушува

и няма слънце в моя ден.

Капка дъжд ме пак целува,

и тя – нещастна като мен...

Слънце изгрява. В очите ми блесва
искрица надежда, искрица любов.
И вече си мисля – ще бъде чудесно,

останеш ли с мен до края, любов!

Но ето, замръзвам – шушулка съм вече,

студът ме пронизва със поглед студен.

Желание силно към теб ме завлече,

желание – вечно да бъдеш до мен...

Останеш ли верен на нашите спомени,

останеш ли верен на себе си ти,

не ще може никой от нас да изтрие

старите чувства, всички мечти...

© Мартина Ватева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??