Останеш ли с мен...
Далечен вятър в мен бушува
и няма слънце в моя ден.
Капка дъжд ме пак целува,
и тя – нещастна като мен...
Слънце изгрява. В очите ми блесва
искрица надежда, искрица любов.
И вече си мисля – ще бъде чудесно,
останеш ли с мен до края, любов!
Но ето, замръзвам – шушулка съм вече,
студът ме пронизва със поглед студен.
Желание силно към теб ме завлече,
желание – вечно да бъдеш до мен...
Останеш ли верен на нашите спомени,
останеш ли верен на себе си ти,
не ще може никой от нас да изтрие
старите чувства, всички мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Ватева Всички права запазени
