Останеш ли с мен...
Далечен вятър в мен бушува
и няма слънце в моя ден.
Капка дъжд ме пак целува,
и тя – нещастна като мен...
Слънце изгрява. В очите ми блесва
искрица надежда, искрица любов.
И вече си мисля – ще бъде чудесно,
останеш ли с мен до края, любов!
Но ето, замръзвам – шушулка съм вече,
студът ме пронизва със поглед студен.
Желание силно към теб ме завлече,
желание – вечно да бъдеш до мен...
Останеш ли верен на нашите спомени,
останеш ли верен на себе си ти,
не ще може никой от нас да изтрие
старите чувства, всички мечти...
© Мартина Ватева All rights reserved.
