20 ago 2008, 19:57

Остани...

1.3K 0 2
Остани...

"Дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани..."

Песента ме отнася там някъде.
Някъде в някоя улица... някой път
прогонвана да тръгна нанякъде...
Единствен другар сега е дъждът.

Не е лесно да вървя сама.
Да вярвам, че там зад завоя си ти.
Да паля една ледена мечта
и да следвам загасващи звезди.

И така улицата пуста ме зове...
"Остани"... "Остани"...
шептят тихо и ясно чужди гласове.
Дъждът отмива малките сълзи.

Накъде ме водиш сянко моя?
Накъде ме караш аз да те следя?
По дяволите, знам, че е там, на завоя...
Но знам и че сега точно трябва да спра.

Да стигнеш до рая не е за всеки,
последните крачки тежки ще са,
 да докажеш чувствата проклети,
да покажеш истински ли са...

Обръщам се, а зад мен е тъмнина...
Лампите показват само пътя към теб.
Усещам, че зад мен е само празнота
и губя твърдата земя под мен...

Да... явно не мога да вляза в рая.
Затворени за мен са райските врати.
Обречена сама, чакам те на завоя,
защото ключа за рая си ти...

... "дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани"...



Посветено: Б.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...