20 авг. 2008 г., 19:57
Остани... "Дните минават, сякаш не са били" вътре в сърцето тихо ехти... "остани..." Песента ме отнася там някъде. Някъде в някоя улица... някой път прогонвана да тръгна нанякъде... Единствен другар сега е дъждът. Не е лесно да вървя сама. Да вярвам, че там зад завоя си ти. Да паля една ледена мечта и да следвам загасващи звезди. И така улицата пуста ме зове... "Остани"... "Остани"... шептят тихо и ясно чужди гласове. Дъждът отмива малките сълзи. Накъде ме водиш сянко моя? Накъде ме караш аз да те следя? По дяволите, знам, че е там, на завоя... Но знам и че сега точно трябва да спра. Да стигнеш до рая не е за всеки, последните крачки тежки ще са, да докажеш чувствата проклети, да покажеш истински ли са... Обръщам се, а зад мен е тъмнина... Лампите показват само пътя към теб. Усещам, че зад мен е само празнота и губя твърдата земя под мен... Да... явно не мога да вляза в рая. Затворени за мен са райските врати. Обречена сама, чакам те на завоя, защото ключа за рая си ти... ... "дните минават, сякаш не са били" вътре в сърцето тихо ехти... "остани"... Посветено: Б.К.
Следующее из категории
Следующее автора
Прекрасна си!
Аплодисменти!