Остани...

"Дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани..."

Песента ме отнася там някъде.
Някъде в някоя улица... някой път
прогонвана да тръгна нанякъде...
Единствен другар сега е дъждът.

Не е лесно да вървя сама.
Да вярвам, че там зад завоя си ти.
Да паля една ледена мечта
и да следвам загасващи звезди.

И така улицата пуста ме зове...
"Остани"... "Остани"...
шептят тихо и ясно чужди гласове.
Дъждът отмива малките сълзи.

Накъде ме водиш сянко моя?
Накъде ме караш аз да те следя?
По дяволите, знам, че е там, на завоя...
Но знам и че сега точно трябва да спра.

Да стигнеш до рая не е за всеки,
последните крачки тежки ще са,
 да докажеш чувствата проклети,
да покажеш истински ли са...

Обръщам се, а зад мен е тъмнина...
Лампите показват само пътя към теб.
Усещам, че зад мен е само празнота
и губя твърдата земя под мен...

Да... явно не мога да вляза в рая.
Затворени за мен са райските врати.
Обречена сама, чакам те на завоя,
защото ключа за рая си ти...

... "дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани"...



Посветено: Б.К.