Aug 20, 2008, 7:57 PM

Остани...

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Остани...

"Дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани..."

Песента ме отнася там някъде.
Някъде в някоя улица... някой път
прогонвана да тръгна нанякъде...
Единствен другар сега е дъждът.

Не е лесно да вървя сама.
Да вярвам, че там зад завоя си ти.
Да паля една ледена мечта
и да следвам загасващи звезди.

И така улицата пуста ме зове...
"Остани"... "Остани"...
шептят тихо и ясно чужди гласове.
Дъждът отмива малките сълзи.

Накъде ме водиш сянко моя?
Накъде ме караш аз да те следя?
По дяволите, знам, че е там, на завоя...
Но знам и че сега точно трябва да спра.

Да стигнеш до рая не е за всеки,
последните крачки тежки ще са,
 да докажеш чувствата проклети,
да покажеш истински ли са...

Обръщам се, а зад мен е тъмнина...
Лампите показват само пътя към теб.
Усещам, че зад мен е само празнота
и губя твърдата земя под мен...

Да... явно не мога да вляза в рая.
Затворени за мен са райските врати.
Обречена сама, чакам те на завоя,
защото ключа за рая си ти...

... "дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани"...



Посветено: Б.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...