Aug 20, 2008, 7:57 PM

Остани...

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Остани...

"Дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани..."

Песента ме отнася там някъде.
Някъде в някоя улица... някой път
прогонвана да тръгна нанякъде...
Единствен другар сега е дъждът.

Не е лесно да вървя сама.
Да вярвам, че там зад завоя си ти.
Да паля една ледена мечта
и да следвам загасващи звезди.

И така улицата пуста ме зове...
"Остани"... "Остани"...
шептят тихо и ясно чужди гласове.
Дъждът отмива малките сълзи.

Накъде ме водиш сянко моя?
Накъде ме караш аз да те следя?
По дяволите, знам, че е там, на завоя...
Но знам и че сега точно трябва да спра.

Да стигнеш до рая не е за всеки,
последните крачки тежки ще са,
 да докажеш чувствата проклети,
да покажеш истински ли са...

Обръщам се, а зад мен е тъмнина...
Лампите показват само пътя към теб.
Усещам, че зад мен е само празнота
и губя твърдата земя под мен...

Да... явно не мога да вляза в рая.
Затворени за мен са райските врати.
Обречена сама, чакам те на завоя,
защото ключа за рая си ти...

... "дните минават, сякаш не са били"
вътре в сърцето тихо ехти...
"остани"...



Посветено: Б.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...