Остани

7 dic 2004, 13:25

Poesía

1404 0 0

Сега очите ми изпълнени са със сълзи,
сърцето ме боли и вика "Остани".
Защо така бе, мили,
защо това се случи?
Къде сгреших, кажи,
че толкова бързо любовта заличи
и не останаха от нея следи.
Лутам се нейде в тъмнината
и се взирам да те видя,
но теб те няма...
Няма те и от това страшно много боли,
всичките вричания и обещания са били лъжи.
Но, слънчице, запомни, ОБИЧАМ ТЕ,
такъв, какъвто си!
Жалко, че ти не осъзна,
че живота си на тебе дарих
и за мене най-важен беше ти!
Споделяхме двамата, беше ни хубаво.
В най-тежкия за мене момент до мене беше ти,
помогна ми да преодолея страха и мъката,
които бяха заседнали дълбоко в моите гърди.
Приятел ми беше ти, приятелка ти бях аз.
Не те предадох, запомни!
Но какво стана за миг всичко се провали
и безмълвна оставам всяка минута,
всеки час за теб си мисля аз!
Ти ме накара да повярвам в себе си,
ти ми показа какво е истинската любов,
ти ме направи щастлива,макар за малък период..
Но те ОБИЧАМ знай и това ще е до край!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Остани

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas