22 oct 2009, 21:41

Остани 

  Poesía » De amor
504 0 2

Като рана си сраснал във мен,
като болест до смърт нелечима,
като стон неизречен стаен,
като болка непреодолима.

Твойта кръв в мойте вени тече,
и без тебе живот не познава,
мойто малко и бедно сърце
наранено пак всичко прощава.

Остани, и макар да боли
с любовта ми, за тебе незрима,
... но те моля сега, остани...
болко моя непреодолима.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??