Oct 22, 2009, 9:41 PM

Остани 

  Poetry » Love
502 0 2

Като рана си сраснал във мен,
като болест до смърт нелечима,
като стон неизречен стаен,
като болка непреодолима.

Твойта кръв в мойте вени тече,
и без тебе живот не познава,
мойто малко и бедно сърце
наранено пак всичко прощава.

Остани, и макар да боли
с любовта ми, за тебе незрима,
... но те моля сега, остани...
болко моя непреодолима.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??