14 sept 2007, 19:57

Остани!

  Poesía
641 0 4

На В.Д.

Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си!
Остани!
Сърцето ми се е свило от болка.
От очите ми ужас струи.
Тихо устните шепнат:
Остани! Остани! Остани!
Не оставяй безмълвен към мойта тъга!
Утре аз ще ти бъда нужна.
Недей да забравяш това!
Избърши ми сълзите
и две топли думи кажи!
Но, недей! Не си тръгвай!
Още повече ме боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...