14.09.2007 г., 19:57

Остани!

638 0 4

На В.Д.

Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си!
Остани!
Сърцето ми се е свило от болка.
От очите ми ужас струи.
Тихо устните шепнат:
Остани! Остани! Остани!
Не оставяй безмълвен към мойта тъга!
Утре аз ще ти бъда нужна.
Недей да забравяш това!
Избърши ми сълзите
и две топли думи кажи!
Но, недей! Не си тръгвай!
Още повече ме боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...