14.09.2007 г., 19:57

Остани!

648 0 4

На В.Д.

Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си!
Остани!
Сърцето ми се е свило от болка.
От очите ми ужас струи.
Тихо устните шепнат:
Остани! Остани! Остани!
Не оставяй безмълвен към мойта тъга!
Утре аз ще ти бъда нужна.
Недей да забравяш това!
Избърши ми сълзите
и две топли думи кажи!
Но, недей! Не си тръгвай!
Още повече ме боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...