3 nov 2011, 20:40

Остани 

  Poesía
510 0 5

Остани, само миг остани

и не тръгвай от моите мисли,
цяла пропаст сега ни дели, 
а сърцето ми още те иска.
И не пита дали е уместно,
и не иска да чува за разум.
Да си тръгнеш от мене е лесно,
но сърцето ми мене наказва.
Ще те търси навсякъде сляпо,
ще те помни, макар и далече.
Остани, успокой го за малко
и не тръгвай от моята вечер.
Във съня ми за миг остани,
за да спра да се лутам във мрака,
и да спре за момент да боли
от сълзите, които изплаках...

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??