3 нояб. 2011 г., 20:40

Остани

652 0 5

Остани, само миг остани

и не тръгвай от моите мисли, цяла пропаст сега ни дели,  а сърцето ми още те иска. И не пита дали е уместно, и не иска да чува за разум. Да си тръгнеш от мене е лесно, но сърцето ми мене наказва. Ще те търси навсякъде сляпо, ще те помни, макар и далече. Остани, успокой го за малко и не тръгвай от моята вечер. Във съня ми за миг остани, за да спра да се лутам във мрака, и да спре за момент да боли от сълзите, които изплаках...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...