3 нояб. 2011 г., 20:40

Остани

649 0 5

Остани, само миг остани

и не тръгвай от моите мисли, цяла пропаст сега ни дели,  а сърцето ми още те иска. И не пита дали е уместно, и не иска да чува за разум. Да си тръгнеш от мене е лесно, но сърцето ми мене наказва. Ще те търси навсякъде сляпо, ще те помни, макар и далече. Остани, успокой го за малко и не тръгвай от моята вечер. Във съня ми за миг остани, за да спра да се лутам във мрака, и да спре за момент да боли от сълзите, които изплаках...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...