Остани
Остани, само миг остани
и не тръгвай от моите мисли, цяла пропаст сега ни дели, а сърцето ми още те иска. И не пита дали е уместно, и не иска да чува за разум. Да си тръгнеш от мене е лесно, но сърцето ми мене наказва. Ще те търси навсякъде сляпо, ще те помни, макар и далече. Остани, успокой го за малко и не тръгвай от моята вечер. Във съня ми за миг остани, за да спра да се лутам във мрака, и да спре за момент да боли от сълзите, които изплаках...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
