ОСТАРЯЛ СПОМЕН

                                                                 На Лили

Когато от умора загубим сили

и ни скове на самотата студът,

когато съдбата към нас загрубее

и продължи безразличен светът,

дано можем поне да си спомним

едно от многото забравени неща -

тъжната песен на някоя обич,

вик последен или протегната ръка.

Аз помня едно момиче в квартала,

с весела усмивка, но в очите с тъга.

От него се научих да разпознавам

истината за човешката доброта -

по кървящите ръце на хората

и по кървящите им сърца.

                                                                        Wali./Виолета Томова/

П.П. Беше много отдавна - като завърших гимназия и трябваше нещо да работя. Постъпих в предприятието, където ходехме на практика. Там се изработваха дребни артикули за ежедневието. Аз и едно момиче, което се казваше Лиляна Георгиева правехме катинари. Когато те не отговаряха на изискванията, не заплащахме брака, но трябваше да разглобим катинара, за да спасим частите, а това много наранява ръцете, защото се работи с чук. Забелязах, че въпреки ежедневния ми брак, купчината в моето чекмедже вместо да расте -    намалява. Заинтересувах се. Оказа се, че Лили, тайно от мен, е разглобявала и моите катинари, разкървавявала е своите ръце, за да спасява моите, идвала е преди шест часа сутрин, за да не разбера и да се притесня. Но аз научих и никога не го забравих. После пътищата ни се разделиха и до ден днешен не сме се виждали.

                                                                         Wali/Виолета Томова/