Wali
280 el resultado
Забегнаха те някъде в безкрая
спомените,чувствата и мислите.
Отекчена, любовта нехае-
тя- родилката на вечни истини.
Някъде се запиля тъгата. ...
  132 
Днешният ми ден нанякъде отива.
Вървя с него и аз. Пътеката е дива.
Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.
Влюбеният залез идва с вечерта.
Раздялата с деня е приказно красива. ...
  185 
В очакване
Дъждът вали. Графичен пейзаж.
Задава се денят - наметнат в сиво.
Навън - градът като мираж.
Наоколо - мъртвило. ...
  275 
Те не умират,
не ги и преследват.
Без случки излишни,
те просто изчезват :
Изчезват приятелства. ...
  289 
Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени – ...
  378 
Нощта укри
забегналия ден.
С утрото нахлу мъглата.
Изчезна Обичта!
Обидил я ...
  266 
Галена от цветната дъга,
със силния копнеж по свободата,
птицата - забравена съдба-
остана тук, напуснала ятата.
В луди багри на подгонени листа, ...
  418 
Тихо е
и времето мълчи.
Дъждът сълзи,
като че в свят,
напуснат от сираче. ...
  268 
Колко много приятелства -
наши общи съдби-
си отиват незнайни !
Днес за тях ме боли.
Навън вече капчукът ...
  330 
Вървим си из света...
Надеждата е бременна.
Сезоните повтарят се,
но с нещо са различни.
Спомени – те – шерпите на времето, ...
  302 
Поспряла се на моята врата,
ме чакаше надеждата позната.
Надеждата - тя вече застаря,
налудната надежда хвърковата.
Надеждата не зъзне в самота, ...
  267 
Аз знам, че някъде,
ще те обикна пак,
когато някога
се договорим с времето.
Ти няма да си романтик моряк, ...
  708 
Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма. ...
  330 
Живея живота.
Той ме търпи.
От смъртта ме боли,
когато краде обичта ми.
С любовта сме на "ти" ...
  272 
или ОТКРОВЕНО КАЗАНО
В пламъци гори забравеният залез,
запален от надеждата позната.
Съблича се светът
в гротескна голота, ...
  377 
Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее ...
  202 
Ти не мечта за летища,
а за уличката със стари сгради.
Света не нарече - нищо -
радва му се и мъничко страда.
Животът ти измислен бил вече, ...
  489 
Пролетта идва
и някак е леко,
наоколо весело
като в спомен пиян,
а тежат сред багажа ...
  871 
Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен – ...
  306 
Тази детинска история,
често остава назад,
но тя не е бутафория
между живота познат.
Крие се тази история ...
  191 
Двете с тъгата мълчим,
но животът навън ни повежда,
сред шума, като смешен мим,
той води някаква надежда
Познах я - истински другар. ...
  369 
Не мога аз без този град,
мърляв като остаряла истина,
с купища ръждясала любов
с потайни спомени – неписани.
С приятелства, умрели от вина, ...
  417 
Вместо балада
Ще стане мъгливо,
наоколо сиво.
Нощта ще потули
краткия ден. ...
  272 
Спомени времето срутват
и нахлуват в днешния ден.
Той своите грижи трупа
и гледа с поглед студен.
Момиче-спомен търси наоколо ...
  268 
Беше отдавна
и няма да бъде.
Живяхме назаем
и чакахме бъдеще.
Бъдеще имаше, ...
  291 
На моя народ
Горещо е и няма да вали.
Подгонени се гонят часовете.
Замерят ги несбъднати мечти,
измислената обич, задраскани куплети. ...
  279 
Не сънувах
Не сънувах сутрин изгрев плах,
вятърът го носел из полята.
Истинският изгрев аз видях,
той надникна весел през стъклата. ...
  393 
Какво ли има още да си казваме?
Казахме си прекалено много.
Сами сме в отегчителното чакане,
сред перона, обгорял от огън.
С обичта ми искам да избягаме. ...
  274 
Избелели сезони, остарели познанства,
брадясали спомени, чужди пространства.
Не от годините. Това е от мъка.
Любовта е все тук, но сме с нея в разлъка.
Ето и млад, дори много известен, ...
  258 
Времето
В детството ни времето застава
някъде встрани и обещава,
че ще помни всяка наша крачка
и животът ни ще е играчка. ...
  279 
Вечният образ
от цикъла "Смешници"
или - за хората, които
правят изкуство.
Бурята силна дървета прекърши. ...
  399 
- Аз вече не съм глупака,
който се губи в измами.
Едва ли ще ме познаеш,
същият като баща ми.
- Днес се попитах, защо ли, ...
  321 
Забързани, не чуваме вика
на плахата любов - разкаяна.
Клаксоните пищят - панически.
В новините, някой кряска истерично,
че хората не вярват и в омразата, ...
  512 
... те... другите...
Животът върви,
миг не спира дори
и събира дните загубени.
Като паднеш в калта, ...
  340 
Изневяра
Ти пак дойде,
но същата не си.
И Пролетта е някога-
единствена. ...
  290 
Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето- ...
  280 
Очакване
Вечерта си обричам
на прочетен роман.
Някого да обичам,
за какво ли - не знам. ...
  297 
За един стол....
за един художник...
На Ван Гог.
Сърдита и мъглива
бе нощта. ...
  377 
Щрихи с думи
Скитах в утрото - без план.
Подмина ме изгубеното време.
Старик един - останал сам,
на пейката се мъчеше да дреме. ...
  259 
Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...
  357 
Propuestas
: ??:??