Wali
280 el resultado
Забегнаха те някъде в безкрая
спомените,чувствата и мислите.
Отекчена, любовта нехае-
тя- родилката на вечни истини.
Някъде се запиля тъгата. ...
  332 
Днешният ми ден нанякъде отива.
Вървя с него и аз. Пътеката е дива.
Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.
Влюбеният залез идва с вечерта.
Раздялата с деня е приказно красива. ...
  361 
В очакване
Дъждът вали. Графичен пейзаж.
Задава се денят - наметнат в сиво.
Навън - градът като мираж.
Наоколо - мъртвило. ...
  531 
Те не умират,
не ги и преследват.
Без случки излишни,
те просто изчезват :
Изчезват приятелства. ...
  552 
Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени – ...
  643 
Нощта укри
забегналия ден.
С утрото нахлу мъглата.
Изчезна Обичта!
Обидил я ...
  441 
Галена от цветната дъга,
със силния копнеж по свободата,
птицата - забравена съдба-
остана тук, напуснала ятата.
В луди багри на подгонени листа, ...
  1002 
Тихо е
и времето мълчи.
Дъждът сълзи,
като че в свят,
напуснат от сираче. ...
  485 
Колко много приятелства -
наши общи съдби-
си отиват незнайни !
Днес за тях ме боли.
Навън вече капчукът ...
  479 
Вървим си из света...
Надеждата е бременна.
Сезоните повтарят се,
но с нещо са различни.
Спомени – те – шерпите на времето, ...
  462 
Поспряла се на моята врата,
ме чакаше надеждата позната.
Надеждата - тя вече застаря,
налудната надежда хвърковата.
Надеждата не зъзне в самота, ...
  399 
Аз знам, че някъде,
ще те обикна пак,
когато някога
се договорим с времето.
Ти няма да си романтик моряк, ...
  1140 
Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма. ...
  456 
Живея живота.
Той ме търпи.
От смъртта ме боли,
когато краде обичта ми.
С любовта сме на "ти" ...
  411 
или ОТКРОВЕНО КАЗАНО
В пламъци гори забравеният залез,
запален от надеждата позната.
Съблича се светът
в гротескна голота, ...
  514 
Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее ...
  328 
Ти не мечта за летища,
а за уличката със стари сгради.
Света не нарече - нищо -
радва му се и мъничко страда.
Животът ти измислен бил вече, ...
  806 
Пролетта идва
и някак е леко,
наоколо весело
като в спомен пиян,
а тежат сред багажа ...
  1302 
Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен – ...
  457 
Тази детинска история,
често остава назад,
но тя не е бутафория
между живота познат.
Крие се тази история ...
  333 
Двете с тъгата мълчим,
но животът навън ни повежда,
сред шума, като смешен мим,
той води някаква надежда
Познах я - истински другар. ...
  563 
Не мога аз без този град,
мърляв като остаряла истина,
с купища ръждясала любов
с потайни спомени – неписани.
С приятелства, умрели от вина, ...
  578 
Вместо балада
Ще стане мъгливо,
наоколо сиво.
Нощта ще потули
краткия ден. ...
  452 
Спомени времето срутват
и нахлуват в днешния ден.
Той своите грижи трупа
и гледа с поглед студен.
Момиче-спомен търси наоколо ...
  439 
Беше отдавна
и няма да бъде.
Живяхме назаем
и чакахме бъдеще.
Бъдеще имаше, ...
  415 
На моя народ
Горещо е и няма да вали.
Подгонени се гонят часовете.
Замерят ги несбъднати мечти,
измислената обич, задраскани куплети. ...
  413 
Не сънувах
Не сънувах сутрин изгрев плах,
вятърът го носел из полята.
Истинският изгрев аз видях,
той надникна весел през стъклата. ...
  539 
Какво ли има още да си казваме?
Казахме си прекалено много.
Сами сме в отегчителното чакане,
сред перона, обгорял от огън.
С обичта ми искам да избягаме. ...
  418 
Избелели сезони, остарели познанства,
брадясали спомени, чужди пространства.
Не от годините. Това е от мъка.
Любовта е все тук, но сме с нея в разлъка.
Ето и млад, дори много известен, ...
  375 
Времето
В детството ни времето застава
някъде встрани и обещава,
че ще помни всяка наша крачка
и животът ни ще е играчка. ...
  396 
Вечният образ
от цикъла "Смешници"
или - за хората, които
правят изкуство.
Бурята силна дървета прекърши. ...
  689 
- Аз вече не съм глупака,
който се губи в измами.
Едва ли ще ме познаеш,
същият като баща ми.
- Днес се попитах, защо ли, ...
  509 
Забързани, не чуваме вика
на плахата любов - разкаяна.
Клаксоните пищят - панически.
В новините, някой кряска истерично,
че хората не вярват и в омразата, ...
  727 
... те... другите...
Животът върви,
миг не спира дори
и събира дните загубени.
Като паднеш в калта, ...
  565 
Изневяра
Ти пак дойде,
но същата не си.
И Пролетта е някога-
единствена. ...
  441 
Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето- ...
  447 
Очакване
Вечерта си обричам
на прочетен роман.
Някого да обичам,
за какво ли - не знам. ...
  394 
За един стол....
за един художник...
На Ван Гог.
Сърдита и мъглива
бе нощта. ...
  581 
Щрихи с думи
Скитах в утрото - без план.
Подмина ме изгубеното време.
Старик един - останал сам,
на пейката се мъчеше да дреме. ...
  419 
Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...
  588 
Propuestas
: ??:??