5 oct 2009, 20:18

Остатъчност... 

  Poesía » Filosófica
578 0 6

...И не от белези след раните,

болезнено прекършили крилете,

а приливно завихрили се урагани

но …пърхащи с криле на пеперуди.

Лудост ли?! Израстване?

 

Притихнали, болезнено язвими,

вървят по стъпките на вятъра,

и сякаш се разливат дъждовидно

над всяко разливно очакване

за някаква докрай непредвидимост.

 

Различни ли?! И само плахи са,

застинали бездънно във очите,

изкусно посивели до невинност.

В най-сивото на всяко достолепно право

на живот и не живот, във план,

...

във някаква остатъчна привидност.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??