Остатъчност...
...И не от белези след раните,
болезнено прекършили крилете,
а приливно завихрили се урагани
но …пърхащи с криле на пеперуди.
Лудост ли?! Израстване?
Притихнали, болезнено язвими,
вървят по стъпките на вятъра,
и сякаш се разливат дъждовидно
над всяко разливно очакване
за някаква докрай непредвидимост.
Различни ли?! И само плахи са,
застинали бездънно във очите,
изкусно посивели до невинност.
В най-сивото на всяко достолепно право
на живот и не живот, във план,
...
във някаква остатъчна привидност.
© Нели All rights reserved.
С бездънност в очите!
