5.10.2009 г., 20:18 ч.

Остатъчност... 

  Поезия » Философска
539 0 6

...И не от белези след раните,

болезнено прекършили крилете,

а приливно завихрили се урагани

но …пърхащи с криле на пеперуди.

Лудост ли?! Израстване?

 

Притихнали, болезнено язвими,

вървят по стъпките на вятъра,

и сякаш се разливат дъждовидно

над всяко разливно очакване

за някаква докрай непредвидимост.

 

Различни ли?! И само плахи са,

застинали бездънно във очите,

изкусно посивели до невинност.

В най-сивото на всяко достолепно право

на живот и не живот, във план,

...

във някаква остатъчна привидност.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??