Patrizzia (Надежда Ангелова)
2078 18237
6 oct 2021, 20:28

Oстатъци 

  Poesía » Del paisaje
246 0 6

Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж
и не остана ъгъл ненаквасен,

 

от този тъй бездушен мърляв стар квартал,
внезапно сякаш в капчиците засиял
прекрасна катедрала в сиво-бяло
и скрил мизерията в тъмен кът,
по улиците локвите цъфтят,
остатъци от лято прецъфтяло...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??