Там някъде в очите уморени
се крие споменът за мен,
макар отдавна с тебе разделени,
остава той непроменен.
Косите ми, макар и днеска бели,
ги помниш с блестящи цветове.
По устните - усмивки разцъфтели,
очите ми - очите на дете.
Времето променя и лекува.
Остава само споменът за нас.
А той тъй силно ме вълнува,
както някога и твоят глас.