22 февр. 2012 г., 23:01

Остава само споменът...

828 0 1

Там някъде в очите уморени

се крие споменът за мен,

макар отдавна с тебе разделени,

остава той непроменен.

 

Косите ми, макар и днеска бели,

ги помниш с блестящи цветове.

По устните - усмивки разцъфтели,

очите ми - очите на дете.

 

Времето променя и лекува.

Остава само споменът за нас.

А той тъй силно ме вълнува,

както някога и твоят глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Личи известна стихотворна сръчност, радват опитите за римуване и ритмуване, но доброто намерение е провалено от изтърканата тема, от трафарета, от безкрайно повтаряните изразни средства. Такъв стих има място в личния архив, но той не може да представи автора в сайта - тук преди нея са писали за същото и абсолютно по същия начин не стотици, а хиляди. Абсолютно излишно повторение. На 17 години това е началото на пътя, но нека този път не повтаря чуждите пътеки, да бъде собствен път със собствени теми. Иначе няма смисъл...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...