Днес е денят в който отпътувам

За последно зървам житни класове,

майки с деца на ръце и птички сладкопойни

 Вятърът шуми,но всеки друг мълчи

Какво да кажат? Аз избрах моя път

но колкото повече гледам през прозорчето малко, толкова повече разбирам ,че аз няма, не мога

 не искам да премина Врачанско

Това си е моята едничка родина!

Скачам от влака,проклет да съм ако я оставя!  

Българийо, о ти мъченице прекрасна!

Обичам те и не мога да си тръгна тъй лесно Пристигайки в село,виждам семейството си притеснено, бледо, но осъзнавям че правилно е мойто дело

Щом виждам майка да  тича,бързащя от полето и викаща "остава ми момчето".  

Оставам. За нея, за тях, за България,страдащя от таз вековна лесна замяна.