20.03.2019 г., 19:24

Оставам

1.2K 0 0

Днес е денят в който отпътувам

За последно зървам житни класове,

майки с деца на ръце и птички сладкопойни

 Вятърът шуми,но всеки друг мълчи

Какво да кажат? Аз избрах моя път

но колкото повече гледам през прозорчето малко, толкова повече разбирам ,че аз няма, не мога

 не искам да премина Врачанско

Това си е моята едничка родина!

Скачам от влака,проклет да съм ако я оставя!  

Българийо, о ти мъченице прекрасна!

Обичам те и не мога да си тръгна тъй лесно Пристигайки в село,виждам семейството си притеснено, бледо, но осъзнавям че правилно е мойто дело

Щом виждам майка да  тича,бързащя от полето и викаща "остава ми момчето".  

Оставам. За нея, за тях, за България,страдащя от таз вековна лесна замяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любов Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...