5 abr 2009, 0:27

Оставам в себе си

  Poesía
1.6K 0 6

Оставам в себе си,
библейски мъдър,
мразен, неразбран,
пълзящ в калта.
Оставам в себе си,
повтарям дните си,
тревожа  се,
проглеждам,
страдам изтерзан.
Намирам смисъл,
загубвам пътя си,
намирам го,
за да изгубя смисъл.
Към върхове пълзя,
погазвам идеали,
потъпквам себе си,
за да се науча да обичам.
Да плача,
страдам,
влагам чувства,
да се вричам
във вечна вярност,
да се отмятам,
да ви преживявам,
да уча се да мразя,
отмъщавам.
Да се вълнувам
прозаично,
да съм жив...
Поне за малко
вдъхновен
от чужда обич
и собствена 
изгубена любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...