5 апр. 2009 г., 00:27

Оставам в себе си 

  Поэзия
1228 0 6

Оставам в себе си,
библейски мъдър,
мразен, неразбран,
пълзящ в калта.
Оставам в себе си,
повтарям дните си,
тревожа  се,
проглеждам,
страдам изтерзан.
Намирам смисъл,
загубвам пътя си,
намирам го,
за да изгубя смисъл.
Към върхове пълзя,
погазвам идеали,
потъпквам себе си,
за да се науча да обичам.
Да плача,
страдам,
влагам чувства,
да се вричам
във вечна вярност,
да се отмятам,
да ви преживявам,
да уча се да мразя,
отмъщавам.
Да се вълнувам
прозаично,
да съм жив...
Поне за малко
вдъхновен
от чужда обич
и собствена 
изгубена любов.

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??