5 dic 2010, 20:16

Оставена надежда

  Poesía » Otra
1.1K 0 24

Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.

Някой от втория ред тихо заплаква,
а наоколо всички неспирно се смеят.
В цилиндъра гълъбът полет очаква.
Две звезди на ревера на клоуна греят.

Навярно в антракта били са сълзите,
които с дланта си скришом е бърсал.
От втория ред някой видял е следите,
парчета събрал и горчиво ги свързал.

Прожекторът гали две руси къдрици,
светлината му тънка станала залез.
Няма думи. Протегнати бели ръчици
невидимо само очите на клоуна галят.

Декорът крие три малки вълшебства.
Ключът е ръждясал и вече забравен.
Последният фокус всичко измества –
плачът във смеха ще остане сподавен.

Тази сцена отново тъгата повтаря...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
На втория ред някой надежда оставя.
Литва гълъб. Финал. И после завеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебно представление!!!
    Хареса ми, Ани
  • Аз съм при надеждата - там, на втория ред...
  • Може пък зад завесата да последва продължение!
  • Привет и от мен...от втория ред!
    Благодаря за спектакъла и най-вече:
    "От втория ред някой видял е следите,
    парчета събрал и горчиво ги свързал.."
    Поздравления !
  • И следват аплодисменти!!! Честито да е името ти, Ани! Желая ти сбъднати красиви мигове!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=zKe3HcYbPsk&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...