5 dic 2010, 20:16

Оставена надежда

  Poesía » Otra
1.1K 0 24

Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.

Някой от втория ред тихо заплаква,
а наоколо всички неспирно се смеят.
В цилиндъра гълъбът полет очаква.
Две звезди на ревера на клоуна греят.

Навярно в антракта били са сълзите,
които с дланта си скришом е бърсал.
От втория ред някой видял е следите,
парчета събрал и горчиво ги свързал.

Прожекторът гали две руси къдрици,
светлината му тънка станала залез.
Няма думи. Протегнати бели ръчици
невидимо само очите на клоуна галят.

Декорът крие три малки вълшебства.
Ключът е ръждясал и вече забравен.
Последният фокус всичко измества –
плачът във смеха ще остане сподавен.

Тази сцена отново тъгата повтаря...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
На втория ред някой надежда оставя.
Литва гълъб. Финал. И после завеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебно представление!!!
    Хареса ми, Ани
  • Аз съм при надеждата - там, на втория ред...
  • Може пък зад завесата да последва продължение!
  • Привет и от мен...от втория ред!
    Благодаря за спектакъла и най-вече:
    "От втория ред някой видял е следите,
    парчета събрал и горчиво ги свързал.."
    Поздравления !
  • И следват аплодисменти!!! Честито да е името ти, Ани! Желая ти сбъднати красиви мигове!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=zKe3HcYbPsk&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...