5.12.2010 г., 20:16 ч.

Оставена надежда 

  Поезия » Друга
900 0 24

Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.

Някой от втория ред тихо заплаква,
а наоколо всички неспирно се смеят.
В цилиндъра гълъбът полет очаква.
Две звезди на ревера на клоуна греят.

Навярно в антракта били са сълзите,
които с дланта си скришом е бърсал.
От втория ред някой видял е следите,
парчета събрал и горчиво ги свързал.

Прожекторът гали две руси къдрици,
светлината му тънка станала залез.
Няма думи. Протегнати бели ръчици
невидимо само очите на клоуна галят.

Декорът крие три малки вълшебства.
Ключът е ръждясал и вече забравен.
Последният фокус всичко измества –
плачът във смеха ще остане сподавен.

Тази сцена отново тъгата повтаря...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
На втория ред някой надежда оставя.
Литва гълъб. Финал. И после завеса.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълшебно представление!!!
    Хареса ми, Ани
  • Аз съм при надеждата - там, на втория ред...
  • Може пък зад завесата да последва продължение!
  • Привет и от мен...от втория ред!
    Благодаря за спектакъла и най-вече:
    "От втория ред някой видял е следите,
    парчета събрал и горчиво ги свързал.."
    Поздравления !
  • И следват аплодисменти!!! Честито да е името ти, Ани! Желая ти сбъднати красиви мигове!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=zKe3HcYbPsk&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>
  • "На втория ред някой надежда оставя.
    Литва гълъб. Финал. И после завеса."-докосваш,красиво докосваш.
  • На сцената на живота! Поздрави за невероятния стих!
  • поздравления и от мен,стихът ти е невероятен :}
  • !!!!!
  • Стана ми тъжно... Ти си чудесна!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • едно истинско браво
  • Страхотен стих,потънах в него.Надеждата,която понякога губим и се усмихваме,макар ,че ни боли.Много ми хареса.
  • Позната тема, уникално изпълнение!
    Поздра!
  • ... завесата разделя двата свята - спиралата на сивия Живот... и отвъд безкрая - Надеждата... оставена, но непосята...?!

    Ани*
  • Много вълнуващ стих!Красота!!!!
  • Два пъти го прочетох преди да се логна - чудесно стихотворение!!! Дано клоуните са повече весели, както и всички останали хора по света...
    Прегръщам те с много обич!!!
  • Много хубаво, Анита!
    Дълбоко и замислящо стихотворение!
  • Вечният тъжен клоун...Все забравяме,че и той е човек добре,че има хора като теб да ни припомнят...Цирковете вече наистина са тъжни...Хареса ми.
  • Потънах в атмосферата!С поздрав!!!
  • Стихът ти ме впечатли. Поздравления!
  • !!!
    Много...
  • Много хубав стих!
  • Стихът ти вълнува. Замисля. А това наистина е много важно! Поздрав!
Предложения
: ??:??