В тъгата на нощта ме скрийте.
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява.
С бледия си лъч да ме докосва.
С тайнствеността си нощта да ме пленява.
Дните са мрачни.
Хората цинични.
Оставете ме на нощта,
там никой не ме обвинява.
Оставете ме на нощта, ...